Оригинален текст
Върви, без израз изразен
студ не знае,
ледът не чувства вече.
Мечти, за миналите дни
пътят свърши, стига вече.
Ти вечен камък във душата,
ледът смразява ме без жал.
Сама градя си самотата,
оковите сурови сама си пожелах.
Не искай нищо от живота
аз и него вледених.
Живей си сам във моя свят
под снежните стени.
Душа, хлъзгава студена
от лунна светлина озарена.
Пътят, не е от кристал,
а в стъклени окови
от пясък разтопен.