Оригинален текст
Пробий отвор във глухите стени
на моята сиротна къща,
гради зида на черните ми дни
глас и ехо да поглъща.
Застреляй и последния щурец
веселял самотната градина,
а лирата на тъжния свирец
предай я ти на тихата камина.
Този огън гасне в мен
недей разпалва ти искра,
утре ще е светъл ден
и свършва всичко със съня.
Счупи ти лястовичето гнездо
един уют под дървената стряха.
Откъсни от колесницата ми колело,
а конете ми отдавна спряха
Статуя от бронз във себе си излях
а ти опитваш се да я прокудиш.
За дълго може би заспах
опитай се да ме събудиш.