Оригинален текст
Животното се бие с пръчка, а човекът - с думи,
едни се бранят в защита, а другите за това използват коршуми.
Да разстягаме локуми, все едно гледам министрите,
хип-хоп разбирачи мътната вода ли ще бистрите.
Или друго ще измислите, но никой не живее във рай,
По-добре края да е ужасен, отколкото ужаса да няма край!
Един или друг на завистта е подвластен,
Човек който прави другите щастливи, не може да бъде нещастен.
Ако посочиш някои, не забравяй че трите пръста сочат тебе!
Просто помни ще съдбата ще се върне отново след време.
Защото всичко хубаво в крайна сметка е било мистика,
Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е статистика.
Говорим против всеки, луди сме повече и от лудите.
Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучаваш другите.
Както се държиш със хората така всяко действие е грешно.
Когато държиш чук виждаш гвоздея във всяко нещо.
Колко неща искам да кажа, но как да опиша трудно ми е,
Където глупостта е образец, там разумът е безумие.
Цялата нация сърбаме една и съща помия,
В края на играта царя и пешката отиват в една и съща кутия!
Ако не умееш да говориш, научи се да мълчиш.
Ако не умееш да ходиш, научи се да пълзиш.
Колко хора загинаха, колко отлетяха като птиците,
колко хора спасихте, но къде са ни медиците.
Един за всички и всички за един,
за ръце да се държим, и нека всички победим,
Със голата истина, сега напред вървим.
идеали многобройни, но светът е един,
Да помислим всички, къде и кога ще сбъркаме,
не в чуждата паница винаги лакому да бъркаме.
Ръцете си търкаме щом сгафим и се оцапаме,
крием се като мишки а продължаваме гювеча да лапаме.
Всеки предпочита да осъжда чуждите пороци,
Така учиш уроци, да нямаш после отоци,
На любовта слага край времето, а не желанието
доста кофти нали, но това е изпитанието.
Господин Здравков, да ти кажа за Чавдар,
че в царството на слепите едноокият е цар.
Сърцето има доводи, които разумът не познава.
примерно казвам че всеки човек просто заминава.
Смъртта идва по пътя, по който си отиват мечтите,
но аз раждам нови приятелю, за да не ме победите.
Опит е името, което даваме на грешките си,
всеки българин е усетил бедността на плешките си.
Един за всички и всички за един,
за ръце да се държим, и нека всички победим,
Със голата истина, сега напред вървим.
идеали многобройни, но светът е един.
Истината рядко е чиста и никога проста,
едни свършват в бе-ем-вета, други свършвам под моста.
Когато пръстът сочи Рая, глупакът гледа пръста
затова обичам да казвам че всеки си носи кръста.
Единият ще бъде заека а другия костенурката,
човека трябва да се дяла често, със бича на шкурката.
Дали ще си на сцената, или при тълпата да пляскаш,
дали ще затваряш вратата или след себе си ще я тряскаш.
Погледни по философски на живота и той какво ти крие,
всяко естествено нещо диря оставя и започва да гние.
Дали ще бъдеш под чертата или ще я оставиш под себе си,
ако само цивриш и мрънкаш, насрано бебе си.
На всяко зло по-добре отвръщай със усмивка,
отдай се на душата си и използвай всяка почивка.
Сърцето да издържи ритъма на мелодията ритмична,
главата ти и всичко друго на нашата съдба комична.
Един за всички и всички за един,
за ръце да се държим, и нека всички победим,
Със голата истина, сега напред вървим.
идеали многобройни, но светът е един.