Гледай видеото
Оригинален текст
Пробив във системата, на 20 сдухан ставаш.
Това ми е идеята на темата, а схемата е ясна.
В страна, в която всичко движи се назад със скорост бясна
Се чудиш за какво си бачкал цял живот,
на достолепна възраст ставаш пенсиониран роб
Гледаш младите с тъга в очите,
с мълчалив въпрос:”Кой, по дяволите ми открадна дните?”
Сит е този, който не е млял година след година, крал, на старини не се тормози:
„Колко струва млякото, прощавайте във магазина?”
Сто тояги малко са на чуждата гърбина.
Далече ми е още времето да гледам и аз през тази призма,
но вече всичко става с клизма,
умората все още рядко спира се на мойта порта,
но зяпа ме зловещо като кръв през рязана аорта,
кохорта от тревоги, легиони от проблеми.
И всеки гледа к’вото има в джоба ми да вземе...
Летят си миговете и знам, че нямам никакво време
До сто не ще изкарам, тъй че не ми дреме.
Sinsemillia, унана-нанна-нана-нанананна
Злоба, злоба... събрала се е в мен... (х2)
Имам право да живея както си зная,
сметката ми Господ ще тегли накрая.
Угода няма никому, макар да се старая.
Среден пръст към всеки-това му е колая!
И как някому уважение да дам,
щом и обграден от хора пак се чувствам сам.
И болката в душата ми е като ураган
бавно я променя и превръща я в катран
Трябва ли да съм добър към хората, когато те към мен не са,
злобата им как да понеса
Вече толкова години заблуждавам се и знам,
че малко ще получа от това което дам(х2)
Нека аз да съм виновен щом уреждам всички.
Във днешно време е добре „човек” да си в кавички.
Омразата основа е на общите привички,
„заповядай” и „благодаря” казват се на срички.
И как някому уважение да дам,
щом и обграден от хора пак се чувствам сам.
И болката в душата ми е като ураган,
бавно я променя и превръща я в катран
/Трябва ли да съм добър към хората, когато те към мен не са,
злобата им как да понеса.
Вече толкова години заблуждавам се и знам,
че малко ще получа от това което дам(х2)
Преди ми тежеше,
сега вече никак
да бъда руган от хора без ум...
Говорят измислени думи без повод,
вдигат пушилка, преминаваща в шум.
Омразата ми капка по капка се превърна в океан,
халюцинирам врагове като предрусал с паркизан.
Виновен съм, признавам, но не смятам да спирам...
Ако трябва, и със мелници ще се дуелирам...
И как някому уважение да дам,
щом и обграден от хора пак се чувствам сам...
И болката в душата ми е като ураган,
бавно я променя и превръща я в катран!!!
/Трябва ли да съм добър към хората, когато те към мен не са,
злобата им как да понеса.
Вече толкова години заблуждавам се и знам,
Че малко ще получа от това което дам(х2)
