Гледай видеото
Оригинален текст
Вълни заливат,
залитат ????(1), блъскат се, разбиват.
Свиват се, уж бягат, после връщат се, убиват.
Кафява огромна маса бучаща сред локва,
локва на реванша, тиха, спокойна, дълбока.
И ся удавен си, забравен си на край света
попаднал в дупка, аз ли да те мисля кат' си плюнка.
Обаче знаеш ли, желаеш да знаеш, но на мен ми дреме,
ти току-що стана жертва на лошото време.
Поне да спреме за миг и да посеем семе,
така че на зима на есен на пролет да има какво да береме.
Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе,
обаче в днешно време обаче в днешно време
на всеки от нашето племе
за останалите племенари спря да му дреме.
И патките пасеме, взаимно се крадеме, живеем за да ядеме.
(Не живеем за да успеем) (х3).
Не живеем за да успеем в лошото време,
не живеем за да ядеме, тоест да преживеем (х2).
House - безредица.
Life - поредица, участниците са в редица.
Наредени като сушеница. Хората са в ролята на врага ???
и всеки гледа мръвката да хване, да не отърве храната
гладен да остане, да не спира кръговрата,
някой да престане да се вре в чуждото имане.
И да блъска, дърпа - затриваме, храча, убиваме.
Мисля, значи не искам да е така и да ме влачи
всяка мисъл сякаш са хиляди бръсначи.
И не криво, а наредено
завъртяно, подредено.
Объркано кат' пъзел,
???? (2)
В лошо време - мраз, студено.
Лоши мисли ме тревожат,
че не мога да се стопля и в снега ще ме положат.
Живеейки под бръснача на голямото махало,
красотата виждам като в криво огледало.
Народната любов се превръща в презрение.
Тук само от мизерията се черпи вдъхновение.
И как така аз да не бъда такъв, който пее за убийства
трупове и кръв, щом си пръв, ела и се опитай да ме пребориш
да ти покажа как с крак в устата спираш да говориш.
Живота е махало и машина си напреде ( спираш да говориш ) (х3).
Живота е махало и въртите се без време (х3).
????(3)
Досега напред вървеше, а сега назад обръщаш хода.
Отново си безсмъртен, но страхуваш се от гроба.
Отново ми изсипваш в чашата отрова,
но ти изпиваш я и този път от злоба.
Това човеците сме грешната порода.
Толкова много хора и всички сме една порода,
всеки бачка само за собствената си изгода (х2).
Беше мода. Искаш да ми откраднеш кислорода?
Без чувствата в излишък все в картината да бродя.
Капан ми ти залагаш, но ти май падаш в него.
Но как ти заложи безчувственото его?
Без него си добър, с него си човечен,
без него ти живееш и този свят е вечен.
Както и рапът е вечен.Рапът е вечен, добър, човечен, горещ, сърдечен и бързо изречен, дори да е спечен и в дрипи облечен, остава си печен, обичан и вечен, хора!
