Всички живеем в ад

Понякога имам чувството, че всички ние сме обречени
понякога не мога да се примиря с мисълта,
че всичко около нас е измислено и се управлява от някой.
Ние сме като опитни мишки в капан...

Помниш ли когато казвах, че живея в ад?
В тоя миг погледни навън сега, вярваш ли ми, брат?
Помниш ли когато всеки наш враг говореше,
но никой не е очаквал този мрак?

Времената се променят и правителствата пак се сменят
И пак идва на власт старото ново поколение, което е винаги
в час как да ни потъпка, свие и ръцете с нас да си измие
Партийни групировки, десетина на брой
в народното събрание с наш'те кинти правят запой.
Разпродават, обещават, даряват и държавните кинти пак на някъде заминават.
Но къде отиват?В късните новини пак гледам някого убиват.
А виж шефа на топлото на топло го прибират.
Под колите на депутати бомби се откриват, защо хора като мен и теб
пир не намират?Тръгнат ли след конспирацията бързо ги убиват.
И всички доказателства моментално се затриват.
По дяволите, народа само гадае за гадостите причинени от баровците.
Чорбаджии на скъпи ресторанти и хотели, притежатели на банки и пълни с курви мотели.

Не е тайна, че точно тези ни управляват.
Същите хора, които се борят против престъпността, проституцията и наркотиците.
Същите хора, които приемат и зачеркват законите на наша територия.

Помниш ли когато казвах, че живея в ад?
В тоя миг погледни навън сега, вярваш ли ми, брат?
Помниш ли когато всеки наш враг говореше,
но никой не е очаквал този мрак?

Брат, наш'те врагове са навсякъде, вярвай на всички, но само до някъде.
И ако чуеш кода на поезията която пиша, някъде някой друг като мене диша.
Навсякъде сега паспортната проверка тече
Дали ще разпознаят обаче всяко гологлаво лице?
От сестра до познато братле има само прилика, ти разпозна ли ме?
Аз съм копелето в кьошето с микрофона в ръка, имам нужда от трибуна
за да им кажа истината, която те знаят много добре.
И до кога, питам, ще ни мотаят?А за евро съюз да престанат да ни разпра'ят.
Пак далавери, но тоя път за чужди бизнесмени, сделки масонски, големи.
Пак кроят планове за пълни кореми, няма как да им повярвам.
Както и в датите на вестниците които пишат се съмнявам.
Но все пак продължавам да се надявам, че на всичкото зло излято надделявам.
Господи, прости ни за калта, която носим.Господи, кажи ни за к'во да се борим
или просто унищожи ни за да почнем да се молим.

Помниш ли когато казвах, че живея в ад?
В тоя миг погледни навън, вярваш ли ми, брат?
Помниш ли когато всеки наш враг говореше,
но никой не е очаквал този мрак?