Гледай видеото
Оригинален текст
До вчера бяхме млади, буйни, смели
и мислихме - за всичко има време.
Но без съдбата, старата кръчмарка,
оказаха се сметките ни жалки.
Отиват си приятели, роднини,
те недояли, недопели, недопили.
те недолюбили, отлитащи без време,
като колони рухват покрай мене.
Казват, че времето лекува всяка рана.
Летят години, а на мен не ми минава.
И аз оставам като къща без основи,
макар да знам, че те са по-добре отгоре.
А аз оставам като къща без основи,
защото знам, че тях не ще заместят нови.
A аз оставам като къща без основи,
макар да знам, че те са по-добре отгоре.
А аз оставам като къща без основи,
защото знам, че тях не ще заместят нови.
Аз вярвам, там на тях ще им е леко,
ще им е светло там, ще им е меко,
но блесва пак издайница в окото,
сякаш вина изпитваме, защото...
Не ще се върне повече баща ми.
Ни отчето, следа оставил в мене.
Ни покосен от болестта приятел.
Ах, само те да бяха отлетели...
Казват, че времето лекува всяка рана.
Летят години, а на мен не ми минава.
И аз оставам като къща без основи,
макар да знам, че те са по-добре отгоре.
А аз оставам като къща без основи,
защото знам, че тях не ще заместят нови.
A аз оставам като къща без основи,
макар да знам, че те са по-добре отгоре.
А аз оставам като къща без основи,
защото знам, че тях не ще заместят нови.
Видеото е добавено от Kapitana
естрада