Гледай видеото
Оригинален текст
В сън сънувам самодива, нощем в гората дива,
танц неземен заигравам в луд и потаен час.
Нежно снагата си вие, чуйте как сърцето бие,
моята душа запява, гледам я в захлас.
Ти си песен, ти си мъка, приказка от сто чудеса
и надежда, и разлъка, весел смях и тиха сълза.
Припев:(x2)
Нито денем, нито нощем няма ни за миг да спра
и докато дишам още, от любов по тебе ще горя.
Щом петлите вън пропяват, хлябовете разпиляват,
модно палаво момиче, в облаци от суета.
Уж облечено шикозно, ала с осанка грозна,
кръшно тяло полюлява, сякаш то върти света.
Тя е песен, тя е мъка, приказка от сто чудеса
и надежда, и разлъка, весел смях и тиха сълза.
Припев:(x2)