Гледай видеото
Оригинален текст
Елена мома, най-хубава, тя си по гори кротко ходи,
тя си по гори кротко ходи, бедни си сълзи жално рони.
Че в селото на мегдана кръшно се хоро е завило,
а си няма лична премяна, там при либе си да иде.
Припев:
Елено моме, хубава, защо ми либе не каза?
Защо ми либе не каза, че ти си нямаш премяна?
Че ти си нямаш премяна за твоята снага висока,
за твоята снага висока, за твоята хубост неземна.
Ето пак слънце се показва, лудо младо кон си стяга,
лудо младо кон си стяга, кон си стяга, път да бяга.
Кон си стяга, път да бяга в чужда земя не позната,
че то либето хубаво, а на сърце му е жално.
Припев:(x2)