Гледай видеото
Оригинален текст
Денят да е като река,
но питам се, къде е прагът.
Как иначе да разбера
защо е нужен водопадът.
Тъй както мъничко дете
към огъня без страх посяга,
протягам двете си ръце,
макар да знам - ще се опаря.
Разливам се като река, но в миг, когато ме досяга
усмивка, поглед, вик, молба, изригва в мене водопадът.
Защо го правя ли? Не знам!
И други може би го правят.
Но все ще е неразгадан
в течението водопадът.