Гледай видеото
Оригинален текст
От прозореца иде светлина,
от звездите повява хлад,
мъжът, който в тъмното ме позна,
за мене е непознат,
за мене е непознат.
Като рокля събличам любовта
и обличам една сълза,
мъжът, който в тъмното ме позна,
за мене е непознат,
за мене е непознат.
И самотници горди се тълпят
в пещерите на своя страх,
разбрах много неща на тоя свят,
а себе си не разбрах...
разбрах много неща на тоя свят,
а себе си не разбрах...
Ще му каже ли някой, че греши,
че не трябва да бъде сам,
мъжът, изтерзаните души
в безкрайния звезден храм,
в безкрайния звезден храм.
От прозореца иде светлина,
от звездите повява хлад,
мъжът е от лявата ми страна,
спокоен и непознат,
спокоен и непознат.