Оригинален текст
Любовта е красива река
и от тези, които пътуват
между зли и тревожни места
и места, дето прелест изплува,
като в цветния земен живот,
тъй реката различно пътува,
тя открива интимния брод,
между двама така съществува.
Но пресъхне ли? Няма назад.
Значи нещо завинаги спира.
Кой виновен, кой прави обрат?
Кой каквото...Реката умира.
Не наливай със кофи вода.
Любовта от небето извира.
И оставя в душите следа,
а единствено те не умират!
В друг живот да я срещнем, в съдба.
И какво, щом във този е спряла?
Губим време, цял век или два,
за да почнем със ново начало!