Оригинален текст
Бели коне сред поляни
пак ме връщат в моя детски свят.
Бързи и силни препускат в младостта ми
и след тях кълба от прах.
Колко много те ми липсват,
приятели най-верни,те не изчезват и до днес,
и живеят в моите мисли
без за тях да има вест.
В този устрем на конете,
аз намирам сили или увереност поне.
И до днес във мен витае
споменът за белите коне.