Оригинален текст
Нима това е празник
На моя сватбен ден?
Лица с усмивки празни,
Те гледат само мен.
Душата в мрак потъва
В този тъжен ден,
Когато ти не си до мен.
Бяла съм сега
С рози във ръка.
Бяла съм сега,
А душата мрак и тъга.
Бяла съм сега
С рози във ръка,
Моите очи болката превръщат в сълзи.
Ще блесне мълния страшна,
Нощта ще пламне в искри,
Луната в миг ще угасне,
Ще се стопи.
През бури и урагани ще търся твойте очи.
Душата с теб ще остане.
Любов, прости...
И пръстена венчален
Не може да блести.
Във чашата кристална
И виното горчи.
A думите лъжовни щом ги изрека,
Проклинам своята душа!
Бяла съм сега
С рози във ръка.
Бяла съм сега,
А душата мрак и тъга.
Бяла съм сега
С рози във ръка,
Моите очи болката превръщат в сълзи.
Ще блесне мълния страшна,
Нощта ще пламне в искри,
Луната в миг ще угасне,
Ще се стопи.
През бури и урагани ще търся твойте очи.
Душата с теб ще остане.
Любов, прости...
Ще блесне мълния страшна,
Нощта ще пламне в искри,
Луната в миг ще угасне,
Ще се стопи.
През бури и урагани ще търся твойте очи.
Душата с теб ще остане.
Любов, прости...
Бяла съм сега
С рози във ръка.
Бяла съм сега,
А душата мрак и тъга.
Ще блесне мълния страшна,
Нощта ще пламне в искри,
Луната в миг ще угасне,
Ще се стопи.
През бури и урагани ще търся твойте очи.
Душата с теб ще остане.
Любов, прости...