Оригинален текст
Слънцето отново ни подмами,
от небето рукна изведнъж-
подслони ме, докато престане
тоя луд, внезапен, летен дъжд
Пак ще ни прегръща и целува
вятърът и мокър, и студен.
Тайно аз към тебе тъй пътувам,
може би от първия си ден.
Песен под дъжда ще ти изпея
и сюжетът никак не е нов.
Искам да ти кажа, а не смея
да призная своята любов.
Подслони ме, докато утихне
тая лятна буря.След това
ще си идем.Може би ще стихнат
моите неказани слова.
Искам да призная, а не мога,
пак мълча и още ме боли.
Още пари луд дъждовен огън,
а над нас отдавна не вали.
участва в албуми: Росица Кирилова (1986)
естрада