Гледай видеото
Оригинален текст
Жеравите пак отлитат, есен.
Вдигнали в небето лятна песен
те отнасят на криле оттук
мойта жажда някъде на юг.
Жеравите пак отлитат, горе,
завъртяват кръгове на двора,
но на двора няма пак момиче
подир тях разплакано да тича.
Жеравите пак отлитат, мамо,
както времето отлита само!
Тука ще оставя родна къща
при добрия спомен да ме връща!
Жеравите пак отлитат, ето,
те минават бавно над градчето
и отнасят на криле оттук
мойто детство някъде на юг.
участва в албуми: Приятелите винаги остават (1989)
естрада