Оригинален текст
Един живот и пак не можем
до края да го поделим.
Един до друг, а се тревожим,
един за друг, а си мъстим.
Доказваме си правотата
един на друг и все така
изтегляме назад ръката,
подадената уж ръка.
Не вярваме, не си говорим
по цели седмици дори
Осъкатена подир спора.
кръвта ни преходна гори.
Проклинаме немилостиви,
но без от нас да се бои
животът просто си отива,
а колко смърт ни предстои.
участва в албуми: Приятелите винаги остават (1989)
естрада