Гледай видеото
Оригинален текст
Ден до пладне болката боли,
с друг щом посрещаш я ти.
Ден до пладне мъката тежи,
с друг щом споделяш я ти.
В най-красивия ден ела с усмивка,
ще закича коси със стрък иглика.
Ти си нещо пак намръщен – за какво, кажи.
Китка ти давам, дано те утеши.
Всяко зло – за добро, така си пея
и с надежда докрай, докрай живея.
На сърцето ден до пладне мъката лежи.
Китка ти давам, дано те утеши.
Припев: (×2)
Ден до пладне болката боли,
с друг щом посрещаш я ти.
Ден до пладне мъката тежи,
с друг щом споделяш я ти.
Днес е празник за нас с игри любими.
Ти се сърдиш все тъй – защо, кажи ми.
Всяка болка ден до пладне в тебе ще тежи.
Китка ти давам, дано те утеши.
Припев: (×6)
Ден до пладне болката боли,
с друг щом посрещаш я ти.
Ден до пладне мъката тежи,
с друг щом споделяш я ти.
Текст: Йордан Янков
Музика: Зорница Попова
Аранжимент: Владимир Джамбазов
Албум: Всяко нещо има свое време (1990)