Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Roof Rhymez

Roof Rhymez

Сънища

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

I forgot how to be myself Read now

Оригинален текст

Roof Rhymez - Сънища

( The dreams.. I remember my dreams. )

v.1 - DarkSide

Сънищата ми сякаш са огледало на тази реалност, имам Deja Vu с някаква странна парадоксалност;
заставам срещу пошлото, а после сам попадам вътре, омагьосан кръг е, но накрая ти избираш как да бъде;
бият се ангели със демони, алчността и егото разсейват ни, стремежът ни е към знание и ценности;
проба, грешка, поука и трупаш опит; добре дошли сте в историята ми със условен прочит;
следя отблизо развитие на хора в бутафорен полет, огромни претенции, но са дребни като хобит;
няма съмнение, когато хванеш грешния порив, нужно ти е прозрение, за да признаеш, че има пробив;
поддаването на манипулация е загуба на разум; твойта мисия е да се бориш до последен спазъм;
не съществуват думи като не мога и отказвам; резултат от ум със желание - успех, и то доказан;
пази съкровенни спомени, същевременно гради, не търси вината в друг, а първо свойта посочи;
не си длъжен да ме слушаш, ако щеш - не го мисли, но дойде ли момент повратен, вече няма да важи;
ето последни 4 такта от моя дълъг пледоар, някой виждат в него бряг, а други само фар; смисъл, сърце и музика, пращам съобщение, дано ме чуят брат, и това ще е успокоение.

Припев (х2)

Не съм роден да умра примирен, преди да успея да предам това, което имам във мен.

Но съм смирен, различен, освободен, меланхоличен и вдъхновен всеки следващ ден.

v.2 - IMP

Светът заспал е в непробуден кошмар; Всички сме слуги на един и същ господар;
Търся спасението във прашните книги, заключен с катинар и масивни вериги; Летя във съня си с безгранична свобода, над реки от кръв и безжизнени тела; Не искам да съм статистика в политическа война или жертва на озверяла етническа вълна; Искам да вярваш, да се молиш; но не на ничие име. За да продължиме, първо трябва да си простиме; Не да убиваме, не да нараняваме, щот’ накрая взимаме т’ва, което заслужаваме. Искам да живея в мир, със света в хармония, а не в безкраен пир и душевна агония; По ирония на съдбата точно ние носим оковите, които изкарваме съзнанието си надалеч от снобите; Без право на избор, шанса става минимален; или играеш по правилата, или ще бъдеш наказан; Някой ден, ще видя мостове над наще’ основи, със всички наши хора, които вече са готови.

Припев (х2)

Не съм роден да умра примирен, преди да успея да предам това, което имам във мен;

Но съм смирен, различен, освободен, меланхоличен и вдъхновен всеки следващ ден.

v.3 - Sr. Martini

Всеки един от нас пътува - пътник проклет, към ада знае пътя, а за рая няма билет, загубен някъде във блатото на неизвестността, затъвайки дълбоко, заедно с реалността-съдба; Нишката живот, мечти, илюзии и свобода, се къса във началото, подтисната от тежестта на нащо’ съществуване; свещено право на избор, да си налееме вода от животворният извор; съдбовният (?) от закалената стомана, а ножницата жалко на стената е подпряна; нежелание за промяна, изгубена борба; брат убива брата, придобил сетивата на змия; Истината е свята, а цената на разврата е висока, всеки плаща я, но не и на земята; Границата между двата свята няма видим край; Хората живеят в ада, но бленувайки за рай; Пътеката за по-добрия ден през слънцето минава, но колко са затоплени, когато то изгрява; и колко са поели лъч от светлината свята; колко сред тълпата са изгубени във тъмнината; колко са възхитени от всяка капка живот, съществуваща дори за миг под синия небосвод, и щастливи заради частица истинска искра, запалена в незнайните недра на техните сърца.

Припев (х2)

Не съм роден да умра примирен, преди да успея да предам това, което имам във мен.

Но съм смирен, различен, освободен, меланхоличен и вдъхновен всеки следващ ден.

( О, колко грозна е земята, и колко са нещастни хората.. Ти ми взимаш всичко човешко.. Жестоко ще им отмъстя заради братята ми; заради мойте братя, които имат лица, жълти като пясък; които стенат по-зловещо от декемврийските виелици; виж голите им кървави меса; чуй стоновете им.. Аз ще отмъстя за тях.. Дай ми.. сърцето, и паметта си. ) - “Приказка За Стълбата”

( Let me fly away with you. )

рап
Зареди коментарите