Гледай видеото
Оригинален текст
Живота пак се връща в мен, сърцето пак ще бие,
За да дойде нещо ново, нещо трябва да се изтрие.
Като вълни в скалата то ще се разбие,
Скалата ще стане на пясък и ще го отмие (х 2)
Приказки чезнат недоизслушани в пушеци,
В напразните опити в овчедушие сгушени
Уж са срещи на вещи, отекват слухове смешни
Щом е без значение истината – грешни сме вече.
С удивителните промени хвалбите, забрави молбите
Сподели мечтите, не бъди любител
За отмъстителните, унизителните, допълнителните
Избърши сълзите, донеси пълнител.
Новина! Заплахата не е повод за гордост,
Повод е само да бъде потърсена наказателна отговорност.
Знае само едно, да няма любов, не знае какво е риска.
Да няма сърце, да извива ръце, пък да има лице да иска.
Живота пак се връща в мен, сърцето пак ще бие,
За да дойде нещо ново, нещо трябва да се изтрие.
Като вълни в скалата то ще се разбие,
Скалата ще стане на пясък и ще го отмие (х 2)
Чист като бебето, променлив като времето,
Нося бреме и любов едновременно
И никога няма да бъда сломен, наведен за миг победен,
Докато пари, изгарям и кръвта бушува в мен.
Казват боклукът за един, съкровище за друг е.
Животът ми съкровище, а не боклук е
Не чакам глас отвътре, за да имам тласък,
Страхът от нова грешка е най-тежкият ми данък.
Телата падат, очите губят блясък,
Превръщат се от диаманти във напукан камък.
Един момент малък, спира дъха.
За секунда пред очите спря да се движи светът.
Живота пак се връща в мен, сърцето пак ще бие,
За да дойде нещо ново, нещо трябва да се изтрие.
Като вълни в скалата то ще се разбие,
Скалата ще стане на пясък и ще го отмие (х 2)