Зов

Някой ден, когато завали ще потърсиш моите очи.
Може би ще почувстваш в твоето сърце
но ще са далеч моите ръце! (2)

Паля цигара и фаса си допушвам
от мисъл на мисъл и целия изпушвам.
Стремежа те достига и карате да гониш
малкото което имаш на карти да заложиш.
Музиката ме кара често да сънувам
да не спирам да мечтая и често да жадувам.
Когато някой ден слънце ще огрее
и душата ми вместо да плаче да се смее.

Тръгвам, но нещо пак ме спира
и в гърдите ми провокира болка да излива.
Единствено тука утехата намира
и всеки изгубен къс във шепите събирам.
Вечерта ми беше тежка от мъка не човека
споделям ти а ти ми се обърна със насмешка.
И всичко свърши да, да провалих се
не се тревожи за това платих си.

Някой ден, когато завали ще потърсиш моите очи.
Може би ще почувстваш в твоето сърце
но ще са далеч моите ръце! (2)

Давя се във рани, които сам си издълбах
погубих себе си само заради тях.
Но не съжалявам
никога не тегля това което давам.
И нека да върви, че живота е заспал
вината не търси а просто си върви.

И нека бъде ден дори обикновен
и само глътка въздух да има и за мен...
че се уморих и се задуших
да не спирам да се питам "Къде сгреших"!
Живота ме научи нищо да не давам
и нищо да не вземам дори да заслужавам.
Но не ме научи как да оценявам
със длани да го пазя и да не предавам.

Склонен съм да мисля, че сте всички едни и същи
хора със комплекси свалящи задръжки.
Но не съм седнал тука да ви критикувам
а ти кажи на всички колко струвам.
Без тва абсолютно нищо не ми остана
след като страхът ми се превърна в жива рана.

Някой ден, когато завали ще потърсиш моите очи.
Може би ще почувстваш в твоето сърце
но ще са далеч моите ръце! (4)

"Не спирам да вървя по пътечките пресечени
където мъките са дълголетни даже вечни.
Надеждата някак все още е жива
мечтата ми красива а следата е горчива."

"Макар вятъра всичко нежно да отвее
сърцето ми винаги за любов ще пее.
Без значение колко време ще отмине
дори и младостта от мен да си замине."