Гледай видеото
Оригинален текст
Някой беше ми казал, че било е лесно
по пътя на живота всичко да преборя.
Трудно различавам правилно и грешно
на правилния човек сърцето да отворя.
А как ми се иска всичко да разбера
и най-сетне по верен път да продължа.
Но в ушите си чувам гласове, които ме зовът
шепнат ми лъжи но не за първи път.
Започвам да се питам дали има смисъл
а колко неща във песни съм написал.
Строфи вдъхновени, дълбоко от душата
описваща такава каквато ми е съдбата.
А малко по малко във всичко вяра губя
лутам се в мъглата но дано не се изгубя.
Как само жадувам усмивка на лицето
и живота да ме прати на оня свят където...
Всичко заобикалящо истина е а не лъжа
далеч от всяка една самота и суета.
Очи щом отворя сълзите ми се леят
не видели смисъл за какво живеят.
Вървя но земята под краката ми потъва
сред илюзионисти не спирам да затъвам.
Но в гърдите си все още имам жар
но тоя свят във моя свят аз съм господар.
И ето още една година си отмина
до вчера беше лято, сега настъпи зима.
Но нещо вътре в мен не спира да пулсира
и не спира и не спира смисъл да намира.
Съдбата не може с нищо да ме изненада
цял живот добър а после да горя във ада.
Вървя смел на пред но пред мен е кръстопът
все едно нали не е за първи път.
Приятели големи утре са ми врагове
стига да можел жив ще ме погребе.
Живота ми до тук е шибана дилема
спирам да давам сега малко да си взема.
А имах сърце, но вече не
с мръсни ръце разделихте го на две.
С мръсни ръце
разделихте го на две.