Оригинален текст
Нека да знаем
Как да играем
Една душа за обич закопняла!
Сърце обречено да е само!
Една душа за ласки зажадняла!
Един въпрос без отговор – защо?
Обичах истински! Обичах страстно,
тъй както може само влюбен мъж!
Не знаех, че е толкова опасно,
и любовта е като летен дъжд!
За кратък миг се спуска от небето,
и след това престава да вали!
А слънцето високо на небето
След този дъжд по-силно ще блести!
А аз съм сам, изгубен в тишината
На нощ изпълнена с греховен смях!
Загадъчно усмихва се луната
И пръска по земята звезден прах!
Щастлива нощ за влюбени! Желана!
Женски устни със малинов дъх!
И въздишка като морска пяна!
Изкатерен, завоюван връх!
Нощ родила хиляди надежди
за целувки, страст и за любов!
Нощ прикрила хиляди копнежи,
за които аз не съм готов!
Тя се скри! Потъна в тъмнината
като спомен тъжен и красив!
А за обич жадна е душата!
Само миг, но с нея бях щастлив!
Нека да знаем
Как да играем
Бутилка вино,чаша и цигара
на масата сред лепкав полумрак,
и скуката приседнала на бара,
кръстосала нахално крак връз крак!
Тук най-добър другар е самотата:
бездомна и безпътна.Без морал,
притиснала до болка тишината
ръцете и извива тя без жал!
Отчаяна, възвишена и нагла
към теб протяга свойте пипала
една любов захвърлена отдавна
там, някъде на края на света!
Цигарата догаря. Палиш втора.
Във чашата наливаш вино пак.
На вън оставил дневната умора
след виното поръчваш и коняк!
Цената теб не те интересува.
На края знаеш, че ще си платиш!
Една любов едва ли толкоз струва?
Отпиваш бавно. Пушиш и мълчиш.
Утрото надниква срамежливо
в гъстия и задимен сумрак.
Тръгваш си самотен мълчаливо
вечерта да чакаш с вино пак!
Нека да знаем
Как да играем
