Око за око

[Rado]

За хубави неща се боря и за това бленувам
Но виждам колко далече от мен са щом спра да сънувам.
Не ми харесва реалността и сякаш в друг свят гостувам
Но анализи си правя и продължавам да умувам
Понякога се питам защо различията враждуват
И защо си мисля , че правото ще възтържествува
Може би аз си мисля , че това , което правиш не е добро,
Но според теб може всичко това да е правилно
Кое е добро и кое лошо нямам право да определя
Разполагам само с мнение и мога да го споделя
Но странно е защо тогава след като това направя
Веднага на кръст ме разпъват или поставят ме на клада
В живота си съм бил съден от страшно много хора
Странно е ,дори не съм виждал отблизо затвора...
Странно е - за момент може да ми даде оценка целия свят
А не е лесно цял живот да си бъдеш адвокат
Няма значение дали съм бил лош дори 1 ден
Това , което кажа може да бъде използвано срещу мен
Обръщам се за помощ към съветниците си над двете ми рамена
Но само дявола е там , и празно място от лявата страна
Едвам сдържам се да не избухна
В главата ми дявола крещи : "Разруха ! "
Сякаш всички врагове са в сграда , а аз държа базука
Прицелвам се , но сдръжам се , защото все още ми пука
Не,че ще ми липсват или някой за тях ще хленчи
А , че злобата разума ми ще засенчи
Странно е как заради лоши чувства разумът ти може да се отпусне
Но не аз определям кой ще остане и кой ще напусне
А и само миг отнема да си потрайвам
А можех цял живот да съжалявам и да се разкайвам
Аз съм само един обикновен човек като тях
Но щастлив бях и се смях и не ослепях
Независомо, че живеем в свят със скапана система,
кръговрата на злото и от там идва пролема
Затова независимо какво от тук нататък ще преприема
Не ще оставя щастието ми те във гроба си да вземат

Око за око , зъб за зъб фрази проклети
Око за око - фрази общоприети
Око за око ... и дори след всичките съвети
Око за око ... за това ли всички сме слепи ?

Око за око , зъб за зъб фрази проклети
Око за око - фрази общоприети
Око за око ... и дори след всичките съвети
Око за око ... за това и всички сме слепи

[Ando]

И мен честно казано агресията ме хваща често,
но нещо написано с любов звучи пъти по-чудесно
и не е лесно да се пазя,понякога даже,признавам е трудно,
да поддържам съзнанието си трезвомислещо и будно.
Често срещаният факт е заради хора други
да започвам да не спазвам собствените си подбуди
казват ми "Вие сте луди", да, но кой да им се връзва,
омразата между хората сякаш никога не омръзва.
В дни когато любовта някак си ни напуска
злобата ме вдъхновява за да пиша с тези чисти чувства
дори и за моментите, когато човек е извън релси,
и ти може да изгубиш разсъдък,независимо колко смел си!
Има ги тези мигове,в които дивото зове,
когато аз и мисълта ми сме в различни светове
затова и започнах с идеята да се иронизирам,
по-добре малко себе си,отколкото други да тероризирам,
защото никъде не съм стигнал със злобата проклета,
дълго време съм бил затънал,без да мръдна и сантиметър.
В гангстерски мечти не съм бил особа превзета,
но доста бойни полета исках да окървавя с мачете.
Сега се обръщам и се смея щом се подсещам,
и се старая всичко първо с усмивка да посрещам.
Готов съм и знам, че има още доста път напред,
но ще се справя, защото ми пука, а на теб... ?
Пука ли ти,че пак някой ще гледа другия да гази,
пука ли ти занапред какво всъщност ще се запази?
Пука ли ти какво изобщо ще кажа тук?
Края на света ще го доведем ние и НИКОЙ ДРУГ.
Явно е заложено в на еволюцията хода,
избираш любов или те обзема злоба
и никой не е застрахован,неук или образован,
когато от божествата в теб даволът е основен!