Гледай видеото
Оригинален текст
Судбо моя, судбино
судбо моя, невернице,
що си, судбо, ме однела
в земя непозната
сама да живеям, судбо,
вечно да църнея.
В земя непозната, судбо,
прилугене луге,
ни сонцето, ни месецот
не ми се познати.(х2)
Вземи, судбо, отнеси ме
при моята майка,
да я пращам, судбо клета,
що сум ѝ сгрешила,
та що ме омъжи, судбо,
толко надалеку.
