Гледай видеото
Оригинален текст
Извор вода си лееше,
славей над него пееше.
Там до извора приседна
млад хайдутин на гърдите с рана.
Към небето той погледна,
и заслуша славеят как пее жално.
Тука девойка седеше,
бисерни сълзи ронеше,
че е либето замина
да се бие с лютите душмани…
От сълзите извор бликна.
Изворът лекува всички тежки рани.
Грaбна водица момъка,
та излекува раната.
И на славея говори:
Полети към село, птиче мило!
Там на моята изгора
ти кажи й, че съм здрав и жив, и силен!
