Обединение

Започвам сега, представям цялата страна
всички от изтока до запада.
В тази песен става дума за съзнание.
С тези думи изразявам нашето послание.

Как времето да спра? Как?
И как убийство лош късмет да нарека? А?
Колко живота спират на тринадесет?
И колко от всички тайни знаят се?

Изгубени души напомнят в тази тъжна история,
сутениори на мечти бележат свойта територия.
Кой е крив? Кой е прав? Дай да влезна в куплета.
Подяволите та нали такъв е на българина манталитета.

Потичат две сълзи от тъжните очи,
а мъката тежи в нашите души,
изкупителните жертви трябва ли да бъдем аз и ти?
Все пак живеем в държава, която пукнат грош за мен не дава.

Не обичам нито да ме поучават, нито аз да поучавам,
но нека кажем, че съвет ти давам.
Виж живота е суров не се предавай,
на пошлостта не продължавай,
преди да действаш разсъждавай.

Седем души живеят в нашите молитви,
седем венци в снега с кръв пропити,
изпити,
от болка български очи,
отекнали в снега траурни следи.

Хора свещ на всеки да бъде в сърцето запалена,
за седем искри изгаснали в буря пагубна.
Като огън във водата, като лед в огъня,
за кратко на земята, но завинаги в спомена.

Всеки, и за всичко и пред всеки е виновен,
когато детската усмивка остане само спомен,
а рамката е тясна от пространството боли,
късам вериги и се оплитам в конци.

Плътна пелена от компетентно мнение,
обвинение, епидемии от социално възмущение.
Къде си когато ми трябваш? Къде е твойто лицемерие?
Сочиш ме с пръст когато рапирам,
но аз за твойте ръце умирам.

Защо света така е нареден?
Защо всеки псува факта,
че в България е роден?
И всеки казва:
"Аз не мога да живея с хората от другата порода".

Търсиш помощ, а дали предлагаш?
Как ще живееш добре ако само бягаш?
И помни за да видиш добро
трябва да дадеш и от себе си едно.

Направи добро, на доброто отвърни с добро,
на злото с още по-добро, и дано,
лесно е да мразиш, трудно е да обичаш
и нещата с истинските думи да наричаш.

Без вина, а всички сме виновни, аз и ти нали,
уж души сме сродни, благородни, свободни,
но сме овче стадо, като торнадо,
защото майка ми слуша чалга, сестра ми рап,
а баща ми в държавата играе тото.

С ярост всяка мръсна гадост искаш да премахнеш,
без да се замисляш ругаеш, не обичаш да си траеш.
Времето дойде всичко това да свърши,
пак може да си рапър и без да се дървиш.

За наглостта на ония, които търся вината в нас
ще кажа, че позицията е изгодна да си напълните паницата.
Уж гледате на далече, а забравяте, че бъдещето на децата ви угасна.

Защо винаги вместо врагове да сме,
най-после ръка един на друг да не си подадем,
утрешния ден заедно да посрещнем,
без кавги, интриги пътят с тях за Бога е погрешен.

Помогни ми не защото трябва,
а защото имам нужда, ръката не е чужда,
когато ме събужда от кошмара,
който и в съня ме стяга,
от нелепата случайност кой може да избяга.

Без да спираш да рапираш,
без посока се взираш,
в мен и мойте тъжни очи, ти разбираш.
Спри и се огледай отсрани,
можеш ли в живота да имаш вяра
или си в капана на собствената си ярост?

Черно или бяло няма никакво значение,
нека младото поколение изяви своето мнение.
Това парче не е за развлечение,
а го пеем срещу тези, който ни докараха до тук.

С какво виновни са нашите деца?
Къде сбърка моята по-малка сестра?
А господата от съединението, правата на един закон са спрели,
не виждат, че народа за децата си трепери.

Всеки я кара през просото-така има някой виновен,
аз нямам вина но има табела "лов сезонен".
Ние правим шоу, а вие правите лов на вещици,
те да почиват в мир, а всички оставаме грешници.

В мойте рими ли е причината за твойта несполука?
Къде си чувал ти за БГ наркоман тука?
И се чудиш после що със злоба рапирам
и дупки намирам в твойта броня.

Всичко свърши, да това е шибания факт,
тик так, к`во, няма връщане назад.
По-добро и зло вплетени в едно кълбо
от болка а въпросът е защо?

Знам, че те боли.
Знам, че страдаш ти, че страдаш ти.
Дори от твойте очи, от твойте очи
вече не текат сълзи.
Има ли, има ли добро
или повече е зло?