Гледай видеото
Оригинален текст
И мене майка тука е родила и с много обич във душа дарила.
И колко болка с мене е изтърпяла, да съм до нея на старини отмяна.
И колко радост е за мен създала - да съм до нея опора най-голяма.
Ала съдбата друго е решила - от моя дом далече да замина
и да се скитам в пустата чужбина далеч от майка, далече от родина.
По чужди пътища да бродя в зима, да се завръщам по веднъж в година.
Припев: Сега съм тука, налейте вино - и нека радост в очите ни да има.
Сега съм тука, а утре - няма, но пак сърцето ми тука ще остане.
Сега съм тука, налейте вино и нека радост в очите ни да има.
Сега съм тука, а утре - няма, но във сърцето ми винаги си, мамо.
И две дечица тука съм създала, а как порастват, аз не съм видяла.
За тях се скитам в пустата чужбина - далеч от майка, далече от родина.
Да се изучат, всичко да си имат, до мен да бъдат, далеч да не заминат
Припев (х2)