Гледай видеото
Оригинален текст
Летен дъжд по стряха застана, в къща стара, хубава,
щом нагоре вдигна си очи, твоят лик ме заслепи.
Сън ли беше тази среща? Още се питам и до днес не знам,
щом те зърнах те превърнах в неуловим гълъб бял.
Припев:(x2)
Любовта долита и дори не пита, зная, тя е съдба,
песен се изпява, вино прекипява, обич се дарява.
С този дъжд при мене ти дойде и сърцето ми превзе,
с нежен глас душата ти ми сгря и разпали любовта.
Ти не каза своето име, с нежност приюти ме и с любов плени,
аз до тебе, ти до мене, гълъби сме два и летим.
Припев:(x2)