Гледай видеото
Оригинален текст
Малка мома по двор шета, китка бере, сълзи рони,
моя судбо ти бъди проклета, че ми либето прогони.
По чужбина сам немил да скита и за мене все да пита.
Как да викна аз да пея, щом съдбата ни разделя,
ако друга някоя залюби, мъката ще ме погуби.(x2)
Догледа я нейна майка, догледа я, съжали я,
тихо пръсти кърши и се вайка, ех, проклета орисия.
Майка ти била е също млада, знае как сърцето страда.
Мила дъще стига плака, още малко ти го чакай,
зарад либе и за родна къща всеки от гурбет се връща.(x2)