Оригинален текст
Сезоните са бури във телата
даряващи ни с най-красивите си дни,
извайваме със грация дъгата,
разпадат се бетонени стени,
и ето ни, единствените важни,
в взаимното ни имане, летене.
Галактиките - облаци миражни,
препускат в тебе и избухват в мене...
Родена си, родена си за грях,
във теб потъвам в огнена забрава,
превръщам се във ехото на смях,
откривам се във страстната ти лава,
и пак загубвам се в прекрасното ти тяло,
а ти извайваш ме във римите на стих...
Но спирам с думите и почвам отначало -
Прониквам в теб превърнат... в шепот тих...
