Гледай видеото
Оригинален текст
Дишам като вятъра в тревата,
тичам като слънце след луната,
губя се пред прага ти,
милост е твоето ухание.
Брегът ме пари с близост,
небето проповядва в синьо,
праскови се пукат между клоните,
вълни в полето се надигат
и кърпата ти става бяла лодка.
Истина, истина ти казвам -
само твойте устни ме доказват.
Спомени тичат между къщите.
Болка е моето завръщане.
И борим се усмихнати със ангела Господен,
но утре аз ще бъда за него само спомен,
че ангелите вечни са и на смъртта се смеят
и трябва ми начало, с което да се слея.
Дишам като вятъра в тревата,
тичам като слънце след луната,
губя се пред прага ти,
милост е твоето ухание.
Крия се във слънчеви подмоли.
Виновни са очите ми, забравили да молят.
Виновен е и въздухът, че бавно натежава.
Един човек във тъмното ръка не ми подава.
Видеото е добавено от beggins