Гледай видеото
Оригинален текст
Вечер е толкова праведно,
вечер – тревичка в уста.
Долу – кервани от стъпки,
горе – пасхална луна.
Сутрин – кафе и екрани.
снимки с котки и острови.
Кой ли нощес си е тръгнал?
Аз ли съм, Господи?
Помня дървото на Юда.
Нищо вече не искам,
нищо вече не знам.
Благославям дървото на Юда,
цъфнало някъде там.
Давам си дълга почивка,
давам си сребърен век.
Помня дървото на Юда,
помня, че бях човек.
Толкова малко остава.
Съня ми бял конник прогони.
Дървета към него протягат
отчаяни, мокри клони.
Дърветата – нощни стражи –
ще бдят безшумно
над разум безсърдечен
и над сърце безумно.
Помня дървото на Юда.
Нищо вече не искам.
Нищо вече не знам.
Благославям дървото на Юда,
цъфнало някъде там.
Давам си дълга почивка.
Давам си сребърен век.
Помня дървото на Юда,
Помня, че бях човек.
Помня, че бях…
Видеото е добавено от beggins