Оригинален текст
Една е истината свята, че сме левскари и в червата
В реда на хронология точна, първо с обстановката ще почна:
“Ако пак така играе Левски, както с ЦСКА,
Аякс-тима континентален,
ще свърши мача си печален”
Тази реплика крилата появи се във печата
ала някои скептици дълго чесаха езици-
Аякс не е ЦСКА, пълноводна е река,
трудно май ще се прегази, Левски трябва да се пази.
Ала синята дружина веч отвъд реката мина.
Ний изпитахме във сряда таз неистова наслада-
кой с тромба, кой със сак’с там на мача със Аякс
син салют със радост дава в знак на почит и на слава
Седмица след ЦСКА, Левски в мача на века
и холандците летящи докопа по бели гащи!
В минута тридесет и трета ликува синята планета-
Панов възторг извиква бурен,
бележи гола си “дежурен”.
Шрийнерс тъжно се навежда:
“Сбогом миличка надежда!”
А стадионът бълва лава и повтаря:”Слава!Слава!”
Но Левски тим е милостив, милостив и жалостив-
малко върна се назад за да пази резултата
и плати голяма такса, скоро изравни Аякса.
“Трябва да ги победим, да докажем, че сме тим!”-
всеки мисли си от нас в този съдбоносен час.
Сякаш чул бе този зов снайпериста ни Панов-
удар фин, диагонален беше за Аякс фатален
и стадионът пак синее”Тих бял Дунав!”мощно пее.
Микелс вижда неуспеха, но си бъбри за успеха:
“Да задържиме положението ние през продълженията,
следват дузпи две по пет, белким имаме късмет!”
Но Левски яростно напада, та Ринус мисли със досада:
“Що за интересни хора?Няма ли за тях умора?
Тук пред пълните трибуни ни направиха маймуни!”
Микелс вече няма нерви, вкарва свежите резерви,
но чува се финална свирка и започва вече цирка.
Дузпи десет предстоят-сините не се боят.
Пръв Тишански бомбардира и стадионът експлодира!
Но и Геелс за беда уцели мрежа, не греда
Нищо ето го Панов, безпощаден и суров,
след манипулация къса мрежата едва не скъса!
Ала опитният Крол върна ни и този гол.
Идва ред съвсем по плана да шутира и Милана.
Той бележи-вече знаем, гол със удар неспасяем
Но и Нотен не изпусна със стрелбата си изкусна.
Краси Борисов се засилва-и той вратаря не помилва.
За радост явно няма време, че докато разбереме
Всяка дузпа ни се връща и аванса ни поглъща.
Ала има провидение-след неточно изпълнение
Хелинг над вратата бие, май ще се наложим ние.
Всеки поглед, всеки зов, насочва се към Йорданов.
“Щом трябва, и аз мога да подпиша некролога!”-
рече си тогава той и след миг бе веч герой!
Топката зад Шрийверс спира:ясно е-Аякс умира.
Всичко стана “бон ажур”, Левски в почетния тур
пред погледа на всички нации обира бурните овации.
И тоз”спектакъл на спектаклите”завърши с триумфални факли-
Пак стадионът озарен е, става светло, като ден е!
Гледа футболна Европа-Левски пак наложи “стопа”!
(София, 10 декември 1975 година)
