Оригинален текст
И отново е нощ!
И отново вали!
А душата боли
и в мрака леден
пак напразно търси
две ярки сини звезди.
На зеления килим отново да блеснат
и сърцата ни премръзнали да сгреят.
Уви!
Зла орис в пепел ги превърна
и спомена за тях остави
като гаснещ въглен да тлее
и душите ни да пари.
Но спомените са вечни, нали?!
И те в забрава никога не ще потънат,
в бурени не ще обрасне вечният им гроб.
Само свежи цветя на него ще растат,
със сълзи горещи ние ще ги поливаме
и напразно в мрака ще се взираме
лъч на надеждите да видиме.
