Оригинален текст
Ние, всички цесекисти,
до един рецидивисти,
викнахме до небесата:
Най-добри сме във страната!
Ала Гунди, прокурорът,
ни наказа със 3 гола.
Богданов, при все новак,
Ни набута един, и то как!
Майстор Янко от далече
още два ни ги навлече,
па и Сашо по крилото
оформи го на таблото.
Вуцов е като скала,
Денев круша е в торба,
Пена, Цецо, Зафирчето,
уж са все добри момчета,
но се днеска само маят
и не могат да играят.
На терена стана каша
и не знам коя врата е наша,
коя - ваша.
Резултат голям и страшен,
всеки беше тъй уплашен,
пребледнели генерали,
пожълтели адмирали.
И когато съдията
даде края на играта,
всички просто онемяхме,
и тогава проумняхме
че със вас шега не бива,
"Левски" - туй е страшна сила!
Ето вече четвърт век
всеки умен, здрав човек
ваш привърженик е верен,
бил той бял или пък черен!
Даже славният Пеле
поразпитал е добре
дали няма тъй да може
някой в "Левски" да го сложи,
че да може най-подир
да намери келепир.
Затова ви аз разправям,
че едничко ни остана:
Да сме тихи кат водата,
да сме ниски кат тревата,
и когато по стените,
по оградите, вратите,
даже и на храма Невски,
прочетеме САМО ЛЕВСКИ,
мирно всички да се спрем,
кротко чест да отдадем.
