Оригинален текст
Има и такава страшна мъка
без сълзи, без вопли, слова
и затуй пред вечна разлъка
мълчаливи свеждаме чела.
Две звезди угаснаха.
Тъмата се всели във вашите души.
Не позна ли ги за миг съдбата,
та посмя от вас да ни лиши?
Колко много ние обедняхме,
колко бързо свърши радостта,
тръгнаха ... и веч не ги видяхме -
беше ги приела вечността.
Гунди! Коте! Мили наши братя,
толкова самотни сме без вас!
Чакаме с разтворени обятия,
чакаме, върнете се при нас!
Дружбата ви беше толкоз чиста
във живота, после във смъртта,
вие бяхте хора и спортисти
със девиз единствен: `Красота`.
Времето, безсилно да изтрие
ярката оставена следа,
със легенда пак ще ви покрие,
скъпи наши български чеда!
Скръб и обич здраво са се вплели
и смъртта безпомощна немей,
щом за хората сте вий живели
слава, вечна слава ще ви грей.
Толкоз млади, хубави загинахте,
но утеха имаме една:
вий вървяхте и където минахте
по пътя ви остана светлина!
