Оригинален текст
Честита осемнадесета шампионска купа!
08.05.1993 г.
Кокошката или яйцето
кат `Левски` - ЦСКА звучи
за спора е прието
да внася ясноти.
И ето, че на 8 май
Ще има спор - това се знай.
Спор стар и отегчаващ,
за първенството ни решаващ.
Накратко наставниците двама
Обявиха своята програма.
Цветан изтупан като бос
разгледа картите, извади своя коз:
`Безспорно през сезона
учуди на Гибона
със свойта сила, свойта стръв
вечно да е пръв,
а дано таз звезда
пак грейне с пълна светлина!...`
Във своя стил типичен
Иван Вутов беше лаконичен:
`Победа и сме шампиони,
нека ЦСКА да ни догони.`
Имаше и други мнения -
Все по мача отношения.
Безински ветерана
и той безмълвен не остана:
`Юбилей ще имам днес,
да играя ще е чест.`
А Сираков се е веч заклел:
`Ще вкарам гол във вечния дуел.`
Край на всякакви прогнози
и какво е казал онзи, този.
Удари двайсет и един
и вдигна всичкия адреналин.
На Любе начална свирка
и започна вече цирка.
Дъждът е пречката голяма -
за жалост циркът купол няма.
Атестат дъждът е за борба
голяма днес на мократа трева.
Армеец повален е на земята
и посочи пряк свободен съдията.
Метков към Бабунски пас
и червените са във екстаз
още в петата минута -
тъй прецизен беше шута
и Николов не можа
да покаже свойта висота.
О, публика изстрадала,
в инфарктни положения изпадала
ти гола забрави
и на сините прости.
Не значи, че с началото по Хичкок
в осемдесет и пет минутен срок
по Рубенс няма да се заиграе
и шампиона да се знае.
Застяга `Левски` своите редици
и пламват на надеждата искрици.
Сираков в голова позиция
пропуска Неновата инквизиция.
Когато тежък е терена
важи си правилото веч
и на `Уембли`, и на `Герена`
да риташ отдалеч.
За него Донков не забравил
опита удар смел
и ето Ненов е заставил
да скача кат петел.
Везните май накланят
към губещите досега
и те сякаш се заканят
за гол в армейската врата.
Не щеш ли пък Андонов, ето
по фланга ни отляво
промуши се момчето.
Ех, пустият му дявол!
Драганов топката достигна
в устроената плетеница
и без окото му да мигне
отбеляза хитрата лисица.
Левскарите във смут се заоглеждат,
очите им във плам горят,
те вярват в малката надежда,
че поне ще изравнят.
Отчаян щурм последва -
той нищо не донася,
а времето напредва
и сякаш ни отнася.
Славчев, Борето, Сирака,
това е вече шанс,
класическа атака
на футболния ренесанс.
Парабола на Гетов
и голът на нощта
превърна и небето
в съучастник на това.
Почивка бърза и веднага
Любе началото на второ полувреме слага.
Хубчев, Вальо, Сашо
изнасят се напред
далече от полето нашо -
дали е за късмет?
Е, Гиби щом е заменен
да заиграят те по стар рефрен.
И ето, че средата
ни стана истински богата.
Донков, Гетов, Илиан
са поставили капан
и технично, със финес
докарват червените до стрес.
Велко Йотов полетя
и по двете ни крила
и забрави, че в Испания
някой нашата шестица кани я.
А пък Боримира
кой да мами си избира -
Кирилов, Безински, Радукана -
всеки смешен стана.
Сираков просто беше задължен
да има хубав ден
и ето във удобния момент
направи той на Ненов комплимент.
Левскарите във радост се споглеждат,
очите им в мечти пламтят
и ето я реалната надежда
заслужено да победят.
О, ето чудо, красота:
извая Наско пас с пета
и пламен Гетов от воле
направи тъй, че `Левски`
пред очите ни да израсте.
Така отминаха години пет
без титла, без късмет,
но `Левски` ЦСКА натупа.
Да кажем:
Честита осемнадесета купа!
