Благодаря

Съдбата гневно призова
да отпътува `Левски` днес
за радост или за беда
към чудото от Лох Нес.
Островитяните в карирани поли,
известни и със своето уиски,
с хиляда гайди, тъй добри
посрещнаха ни като близки.
`Айброкс` - кокетен, горделив,
погледна някак снисходително
след жребия доволен и щастлив,
макар и да е осъдително.
Мениджърът Уолтър Смит,
невъзмутим, необорим
до небесата е навит:
`Още тука ще ги отстраним!`
И маковете яростни и настървени
нахвърлят се към нашата врата,
а жълто-сините сплотени
отблъскват ги със лекота.
Лошо! Марк е сам,
да не вкара ще е срам,
но изтърва своя шанс
след съдийски реверанс.
Славчев трябва да внимава,
че таз буйна грива
май се разлютява
и качествата си разкрива.
Британците безкрай напъват,
минутите за тях текат,
левскарите не се огъват,
безстрашно, смело бдят.
Центриране, високо топката лети,
Моргун подскача и лови ..., не би,
защото Макферсън успя
и `Айброкс` се засмя.
Последва отдих кратък,
датчанинът безгрижно си изсвири -
май пак без отпечатък
ще свършим в европейските турнири.
Не щеш ли Марк - Атила
от Макферсън получи пас,
с глава бележи старата кобила
и протестантите са във екстаз.
Златко, Борето и Ники
спогледаха се и решиха на Атила
да докажат, че велики
футболисти е България родила.
Григораш напуска, Георги Иванов
топката светкавично изви,
Борето в очакване готов
яко и безжалостно заби.
Ала `Глазгоу` не се жалва,
търси хубав резултат,
Хейтли пак ни вкарва
и превърнал е надеждата във ад.
Кременлиев пак сервира
топка тъй добра,
Кайзерът плонжира -
става три на два.
Без Горам и без Гъф
британската защита дреме,
излиза, че е пълен блъф,
да се поправи няма време.
Датчанинът от рейндърите съпроводен
измисли някакъв непряк свободен,
но бог видя му глупостта,
че българите са в беда
и тихомълком изгради
барикади и невидими стени.
Спасени! Следва ново шоу
`Левски` срещу `Глазгоу`.
Беснее вятърът и защитава
от облаците сухата трева,
но час до мача веч остава,
дъждът ненужен заваля -
такова време ни поднесе
решаващият септемврийски ден,
във странни мисли ни унесе
неподходящият терен -
островитяните са свикнали така,
играят често в дъжд, вода,
но кой от тях ще устои
на хилядите днес тълпи,
Българио, дошли във еуфори
единственото име чисто
останало във нашата история
да подкрепят безукорно, лъчисто.
Започва се, бутоните притракват,
Василев е намислил тактика добра.
А Хейтли, пък и Стивън ни оплакват:
`Ще ви бием, господа!`
Безмилостна, борбата люта
сякаш бледо си тече,
има само два-три шута,
всеки гледа да сече.
Цанко мощно атакува
с ряз по левия ни фланг.
Стивънс тайничко мъдрва,
шепне: `Що за танк?`
Тез шотландци здрави
са забъркали бетон-загадка
и каквото да се прави
няма таз идея сладка.
Кой е този Максуел?
Чакай! Пука се бетонът им дебел.
След невиждана атака
Наско `Рейндърса` разплака.
Като в танц се завъртя
голмайсторът роден
и сред множество тела
той изпипа гол свещен.
Феновете будни и без ум
димната завеса спускат.
Беше истински делириум,
но кумирите ни се отпускат.
Във пепел се превръщат
мечтите ни реални,
противниците се прегръщат.
О, `Левски`, тим многострадални!
Защо допусна евтин гол
след балона на Маккол?
Или мислеше Дюрант
Пак ще бъде само фигурант?
Виж по стар си обичай
Диас Вега слага край,
а Василев ще рече:
`В офанзивата сие!`
и британците панически
ритат ту напред, назад,
та нали фактически
продължават с този резултат.
Бити, без да паднат
ето, че след миг
нашата победа ще откраднат,
но последва шут велик.
Кайзерът трясна пустата топка
някъде там до противната сглобка,
Максуел мрачен, без дъх, онемя,
а стадионът от кеф подивя.
Хвала ти, публико мъжествена,
вярна, предана, обичана,
във тази вечер тъй тържествена
ти беше просто героична.
Завръщаш се, добре дошла!
Но моля те, ела със свойте знамена,
БЛАГОДАРЯ!