Оригинален текст
Година горда, високосна -
за някои ще бъде дата черна,
а за други - светлина безмерна.
София настръхна, Витоша тъмнее -
буря ли ще има, кръв ли ще се лее?
И сърцата бият силно в този миг!
Предстои двубоят чакан и велик!
Светват лампиони, иде веч часът.
Стадионът пълен очаква тима.
Този тим е `Левски` - всеки се досеща,
носител на купи и любов гореща.
Ето ги, излизат! - някой там вика
и синя лента под носа натика
на един разпенен противник със жар,
на един нещастен, жалък чорбар.
Чакай, не пирувай! - оня му откликва,
че ще видиш Жеков колко гола тиква,
че такъв погром ви чака сега
какъвто отколе не помни светът.
Мачът се започна силен и жесток
и за `Левски` идва действително шок.
Втората минута още не изтече -
ето резултата откриха го вече.
Братя, сили дайте да се не дадем,
или ний ще бием, или ще умрем!
Осем милиони палци стиснаха,
единайсет лъва сили събраха.
О, велико време, епопея славна,
нямаш ти по сила и по воля равна!
Седмата минута още се не мина,
силен шут на Гунди мрежата разкина.
И стадионът ревна! Всички са на крак!
Някои предсказаха близкия им крах
на тез самохвалци, що по гащи бели
стенеха от злоба, разгрома видели,
наточили зъби за победи нови,
за пари, за купи веч бяха готови.
На всичко обаче постави им пръст
героите от мача - на `Левски` тимът.
С игра прецизна, техника прочута
седем славни гола `Левски` им набута.
Направи ги смешни, жалки и показа
как за самохвалство здраво ги наказа.
Кирилов и Костов, Богданов и Гунди
бяха баш герои на голове чудни.
А отбраната, казано най-меко
тенекия скрои на идола Жеков.
Седем години той скита се бездомен,
показа се бояк, прави се на скромен,
но подготви тоз удар по носа,
що вечно ще помни тимът на ЦСКА.
Няма веч голове, няма кумири,
не полагат даже реферите сил.
И един военен нервно се провикна:
`Кой тук помогна и голове тикна?`
Някой му отвърна:
`Туй е `Левски` - ей го на!`
И никое друго име той не спомена.
В минало древно славен археолог
открил кула на връх висок
и на нея с древни арабески
със златни букви пише: САМО `ЛЕВСКИ`!
