Хора като теб

Чудя се къде си, не мога да те видя
затварям си очите и търся твоята диря,
и к'во днес е нов ден и нова крачка правя
пак яде ме мисълта, че теб те няма.

Дори не съм се замислял, че ще дойде деня
в който ще стоя пред снимката ти с наведена глава
деня в който ще се моля за теб
на гроба ти ще сложа четен брой, цветя букет.

Иска ми се да е сън, но за жалост не е
твоята звезда пак търся в небето, но не знам къде е,
Колко време излетя от както те няма ?
И още 100 пъти по толкова да мине неще те забравя.

Дори не ти казах последни думи за сбогом
очите ми сълзят за теб, копнеят да те видят,
отново сърцето ми кърви за теб назад като погледна
пак боли ме от мисълта за твоята крачка последна.

Хора като теб неще забравим
и в душите обичта ще пазим
Букет от спомени запечатени
ще бъдеш вечната искра в сърцата ни. (х2)

забравя хубавите дни в които беше тук
и как бореше се с живота както всеки друг,
в очите ти искрата на живота виждах
грозните моменти изобщо не предвиждах.

Но искам свещи аз да паля, времето да отчета
не искам това да бъде последно сбогом за теб сега,
опитвам се болката си да забравя
с алкохол и наркотици мислех, че ще се избавя.

Но как? Кажи ми защо така се получава,
че всяко нещо спомени за тебе ми навява,
опитвам се да дишам, но не ми се получава
и как да дишам като знам знам че теб те няма.

Сърцето ми и спомена за теб гори
ти... сълзите по лицето ми болката в гърдите ми,
ти за мене бе модел за подражание
и винаги ще бъдеш жив в моето съзнание.

Хора като теб неще забравим
и в душите обичта ще пазим
Букет от спомени запечатени
ще бъдеш вечната искра в сърцата ни. (х2)

Искам да бъдеш сам, там отдолу
не искам да бъде това да бъде за теб последно сбогом,
сърцето ми за теб, за теб е рана
в душата ми бие само тъжната камбана.

Теб няма те, но в съня ми тук си
и моля се да се върнеш някък си,
Ти отдавна си отиде всичко се е променило
и спомена за т'ва, че беше тук - сърцето ми крепи го.

Скитам се, търся те но не намирам те кажи ми
как да те върна успокоявайки се с рими,
и да върнем дните дните в които беше тук.
и никога никога да не съм творял подобен звук.

И да не бях виждал очите ти затворени
и никога надеждите ни да не са умирали,
Паля свещ за теб сбогом сам поеми напред
аз оставам тук и посвещавам ти този куплет.

Хора като теб неще забравим
и в душите обичта ще пазим
Букет от спомени запечатени
ще бъдеш вечната искра в сърцата ни. (х2)