Оригинален текст
Бавно умираш и влизаш в храма,
обръщаш се - виждаш че вече сме двама!
Разбираш - живота е като измама
и с болка усещаш, че вече те няма...
Припев:
Ела, ела с мен да се разтопим,
макар, макар и двамата с теб да изгорим...
Двама стоите ръка за ръка,
пред вас се простира безбрежна река.
Река от тъга, река от измама
и с болка усещаш че вече те няма...
Стоим пред вратите на мечтания храм
и с ужас разбирам, че вече съм сам.
Ти ме остави точно сега -
проклета да си, сам ще премина и тази врата...
Припев:...