Оригинален текст
Аз съм черна болка само,
един забравен тъжен край!
Аз съм черно плачещо пиано,
безкрайна мъка мога да ти дам!
Аз съм черно - а ти бяло!
Ти денят а аз - нощта!
В очите твои - като в огледало,
видях студена тъмнина!
Аз съм черно наметало,
сянка на свиреп, безумен страх!
Коварен сън, забравено начало...
Непростим, съдбовен грях...
В нощта на сенките живея,
в спомени и в тоя тъжен мрак,
не знам да плача или да се смея,
търся спасителния бряг...
Припев:
Ела при мен без спомени
и болката си забрави!
Кажи ми нещо, може би -
черно в бяло да се прероди!
Полудях и след сянката си тръгнах
да търся нечия съдба,
моята мечта се сбъдна,
но твърде късно е да спра!
Навярно винаги ще скитам,
изгубен в безкрая!
Навярно тука ще умра -
и това ще бъде края...
Припев:
Ела при мен без спомени
и болката си забрави!
Кажи ми нещо, може би -
черно в бяло да се прероди!!!