Гледай видеото
Оригинален текст
Хей, човече, луд ли съм вече?
Попитах своя най-добър приятел - психиатъра.
Той малко се забави, за миг сякаш ме забрави
и устните му трепнаха тревожно, а сетне
засмя се неестествено и каза ми тържествено:
"При теб това е просто невъзможно."
Усетих…
Хей, човече, луд ли съм вече?
Не чувах нито дума по-нататък: беше кратък.
Платих му за съвета и напуснах кабинета.
Главата ми объркано бучеше
Побъркан!
А другите ме гледат и се чудят: Аз съм луд!
Не искам да съм луд, това е грешка.
Той сбъркал е.
Хей, човече, луд ли съм вече?
Тук вече не те искат - ти си луд и ще се луташ
сред студ, омраза, болка, завист, злоба и жестокост.
Хей, само на живота не посягай, човече.
Виж те те заобикалят - откъде ли са разбрали?
Не падай те те мразят - ставай, бягай надалече!
Хей, нощ, жив ли съм още?
По скоро съм оставен тук на мира да умирам.
Сега съм в бяла стая - тук ще си дочакам края.
Кажи ми сън е и ще се събудя…
Мълчиш си.
Къде е таз преграда след която полудяваш?
А лудите не знаят, че са луди.
Щастливци.