Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Хей, човече, луд ли съм вече?
Попитах своя най-добър приятел - психиатъра.
Той малко се забави, за миг сякаш ме забрави
и устните му трепнаха тревожно, а сетне
засмя се неестествено и каза ми тържествено:
"При теб това е просто невъзможно."
Усетих…

Хей, човече, луд ли съм вече?

Не чувах нито дума по-нататък: беше кратък.
Платих му за съвета и напуснах кабинета.
Главата ми объркано бучеше
Побъркан!
А другите ме гледат и се чудят: Аз съм луд!
Не искам да съм луд, това е грешка.
Той сбъркал е.

Хей, човече, луд ли съм вече?

Тук вече не те искат - ти си луд и ще се луташ
сред студ, омраза, болка, завист, злоба и жестокост.
Хей, само на живота не посягай, човече.
Виж те те заобикалят - откъде ли са разбрали?
Не падай те те мразят - ставай, бягай надалече!

Хей, нощ, жив ли съм още?

По скоро съм оставен тук на мира да умирам.
Сега съм в бяла стая - тук ще си дочакам края.
Кажи ми сън е и ще се събудя…
Мълчиш си.

Къде е таз преграда след която полудяваш?

А лудите не знаят, че са луди.
Щастливци.

рок

Още текстове от Пънки Блуз