Гледай видеото
Оригинален текст
Една нощ прибрах се в моя малък таван.
И как ли успял съм, аз бях толкоз пиян?
Китарата хванах и блус си запях,
но май нещо малко се поолях.
Съседите под мен изкуството не тачат,
раззинали усти огромни, срещу мене грачат.
Полиция викнали гадните мръсници
и тъпите ченгета ме изхвърлиха с ритници.
Безцелно аз крачех из заспалия град
и крив ми се виждаше целият свят.
Унижен и обиден, тъжен аз бях,
и лека полека пак блус запях.
Точно си мислех - не може по-зле,
когато до мен спря едно БМВ.
Отвътре ме гледаха не със любов -
така озовах се във "Пирогов".
Сънен хирурга разтрива очи.
Дебела сестра в коридора гълчи.
Със скалпел в ръката навежда се оня.
Маска ми сложиха. После не помня...
Като се събудих вече беше ден.
Лекар с бяла престилка се наведе над мен.
- Е как беше, докторе, минах ли метър?
А той се усмихна - Аз съм свети Петър.