Оригинален текст
(Бат Радо)
Последна глътка от питие отпивам
Поредна нощ, без да се пребирам
Празна стая, бутилки по земята
Музика кънти, отворена вратата.
Нощ след нощ в същия бар
Жената на познатия тротоар
Лампите светят, улицата пустее
Светофарите загасват, просяк пее.
(Op.Prod)
Рови в света на друг
За мен, за теб, боклук
Старица вие на балкон
Куче лае, дава тон.
Някъде се чува шум
Свести недалеч куршум
Сирена нарушава тази тишина
Изведнъж отваря се врата.
(Бат Радо)
Нежен глас прошепва ми здравей
Тълпата крещи, давай, пей
Поглед вперен, чашата пада
Фантазия бясна, цигарите вадя.
Песента не слушам, очи обладани
Чар на сцена, но без репертоар
Емоции като вулкан, но овладяни
Свличам се на познатия тротоар.
(Op.Prod)
Спира кола, и същия този глас
Предлага и откарва в нас
Облегнат на нейните рамене
От джоба падат ключове.
Шофьорът тръгва, тя стои до мен
Още е ранна нощ, а за мен е ден
Падам без да мисля на легло
Чуждо, а моето е вярвам то.
(Бат Радо)
Загасва нощната лампа, въпрос
За кратко време оставам бос
Обувки на земята, дрехи настрани
Ръце по тялото, искри в очи.
Докосване по лицето, пускащо се по врата
Целувки нежни, а като звяр рева
Прокарвам пръсти през косите й сега
Прозорец хлопва, тръшва се врата.
(Op Prod)
Прехапва страстно устни, тихо стене
Капки пот по челото й от мене
Крясъци, викове, боричкане, желани
Две тела напълно зловещо обладани.
Ей приятел, чувам глас
Нямаш ли дом, спи у вас
Трафикът кънти по шосето
Тротоар не, бях на небето.
