Оригинален текст
Страх! Болка! Вече спираш и да дишаш,
Не намираш сили дори за помощ да извикаш!
Притиснат до стената от жестоката реалност
Ставаш жертва на нечовешка бруталност!
Хладна тръпка ти се проплъзва по гърба,
И усещаш как вече стойш на ръба!
Бориш се за промяна, но, уви, изход няма!
Целият ти живот се превръща в мелодрама!
Живееш в свят на илюзии и разбитите мечти,
Свят в който жертвата си точно ти!
Накъдето и да се обърнеш виждаш само тъмнина!
Мрака е обгърнал дори и твоята душа!
Вървиш нощем из тъмните улици на града
И срещаш отново мизерията, болката и глада!
Усещаш зад гърба ти тъмна сянка да пълзи,
Стискаш зъби и очите ти се пълнят със сълзи!
Заобиколен си от проблеми, гледащи те настървено
И с всеки изминал миг стават все по-големи!
Виждаш как всичко пред очите ти се разпада,
Имаш чувството, че вече си в Ада!
Луташ се безкрайно по улиците, в тъмнината,
Но изход просто няма- добре дошъл в гетата!
Тичаш, спъваш се, падаш и отново ставаш,
Превъзмогваш болката и да се бориш продължаваш!
Безплътни сенки бродещи из мрака
И всяка една от тях само тебе чака!
Сам си срещу тях и те са срещу теб!
Никой не ти подава ръка, всеки ти е враг заклет!
Сам се раждаш, сам живееш и сам умираш.
И доста често смисъл в нищо не откриваш!
Живееш живот изпълнен с много болка и огорчение
Питаш се защо и изпадаш в недоумение!
Чуваш изстрели, следва писък-
Някой е попаднал в нечий "черен" спиък!
Усещаш присъствието на смъртта,
Дошла да прибере поредната душа!
Колкото и да не ти се иска- така стоят нещата,
Такива са правилата долу в гетата!