Оригинален текст
Гайдаря:
Прибирам се една вечер с джойнт в ръка,
на зиг-заг вървя и се вращам от брега.
На тъмната улица блесна светлина
и тихо приближи се голяма кола.
Спря точно пред мене, вече имах проблеми
и трябваше да действам, щото нямах много време.
Зад тъмните стъкла се подаде глава
и ми каза да вляза в тъпата кола,
а щом врата се отвори нещо в мене проговори
бягай, бягай, бягай, бягай.
Гъза:
Той беше просто момче от квартала,
беше лек, другото значение няма.
Беше весел, винаги с усмивка на уста,
но сгреши и реши че е в голямата игра.
Започна с трева по левче беше броя,
и така му започна с правосъдието двубоя.
Героя въртеше парите,
а дните минаваха и клуба затягаха.
Имаше мангизи, нямаше кризи,
сменяше жените и приятелите като ризи.
Идваше с грамажи и си мислеше, че важи
разхвърляше по много т'ва бе неговото лого.
На кого не гледаше само пари да вземаше,
по пейките не дремеше, а в баровете пиеше,
а отвътре загиваше, яко се наливаше,
за играч се имаше, но явно че грешеше.
А куките не спряха, за бизнеса разбраха,
бързо го прибраха в уютната си стряха.
(ха) Взеха му страха и стана (к'во?)
всички го избягваха като кучешко лайно.
Най-добър приятел стана му херо
и го помисли за поредната мина,
която ще докара купища пари,
но се заблуди и се зариби.
Имаше своята нова компания,
заедно да изкарат своята агония,
ония правеше пари добре пак правеше,
но отдавна бяха дните когато това му стигаше.
Кошмара го настигаше дозата се качваше,
кинтите не стигаха системата започваше,
спираше, почваше се повече надоло отиваше,
че потъваше разбира се от вкъщи не излизаше,
но накрая не издаржа сам сложи края на всичко това,
беше сряда намериха го сам
на стария диван като преди засмян,
а до него пишеше на лист:
- Видях пари, но не бях с лифт. Не дишаше.
