Оригинален текст
Хей имало едно време ха ха,
Хей, имало едно време едно юнашко безстрашно племе,
Българи поне така разказват всички стари хора без умора,
Но всеки лъже маже за да се докаже пред тия или ония,
За щяло и нещяло бълва врели некипели но с цели за три юнака смели,
Които не успели да се преборят, защото много говорят,
Дърдорят, спорят и от време на време не им дреме,
Но тик так зиг заг дзън ха камбанен звън,
Самодиви голи диви през поляни от коприви,
С тупани барабани всичките на куп събрани,
Се гонят, тичат, бягат, лягат, стават, падат, пеят,
Самодивска сватба на хоро и всички до една се смеят,
Но шшш, че ако ги чуят ще побеснеят, подивеят, полудеят,
И юнаците ще онемеят, но т’ва е без значение,
Те нямали никакво търпение, но слънцето изгряло,
А хорото в същия ритъм си вървяло,
И увлечени от играта в гората,
През мъглата не видели светлината,
Която се разтиляла по земята,
И тогаз в този час, изчезнали завчас,
И повече не ги видели ха ха ха
Припев:
Вампири таласъми танцуват по налъми
През девет планини в десета, през още толкова морета,
Сложи поне дузина голи ниви и полета има мъничко селце,
Чудато скромно, сгушено всред тъмните гори там до вековните скали,
Живеят група странни хора, диво племе особняци,
Всички до един близнаци, дебелаци с мустаци,
Денем тичат кат’ добряци, клатят мазните тумбаци,
А нощем като върколаци, ходят бродят в пущинаци,
С джуки, куки, с таранбуки, с грозни маски и препаски,
До криви вади на ливади палят сто грамади клади,
С черни клетви и магии, вдигат вреви олелии,
И после като всеки път, сега заформят веселба,
Така се черпиха, готвиха, ядоха, глождиха, мислеха, лафеха, фъфлика,
Цъклиха, гиздиха, киприха, пудриха, перчеха, лъжеха, мамиха, сърдеха,
Че после те тръгнаха бързо на лов за изгубени души,
След диви луди, танци манци, всички тия самозванци,
С ланци тежки от човешки кокаляци, и зъбаци,
Когато утрото доиде? Хе-хе, пак станаха добряци,
И всичко се повтаря колелото се върти,
В наши дни това го няма, а дали?