Забравен град

Припев:
Един забравен град в едно тихо селище!
Не заето е дяволско убежище!
Един забравен град в едно тихо селище!
Има само нищо,а светът иска зрелище!

Масурски:
Зрелище,гледащи - тъмнина,тихо гробище,сметище,
тъмни улици,странни звуци,като чудовища в кофите ровещи,
носещи,връщащи,кашони просещи,пушещи,друсащи,тихи без становища!
Те излизат с боища,а ние с музика!
Нима не става ме една илюзия?
Нима ни няма?
Станали духове - Измама,сцена,измислици,
поредни празни вестници,без тема,призраци!
Къде остана времето,когато ДУМАТА беше КАМЪК?!
В малкия град си някой,а в големия град си залък!
Когато се бориш достойно,когато не беше жалък!
В малкия гради си голям,а в големия град си малък!

Припев:
Един забравен град в едно тихо селище!
Не заето е дяволско убежище!
Един забравен град в едно тихо селище!
Има само нищо,а светът иска зрелище!

Бисолини:
Един забравен град,роди много хора незабравими,
но времена на разруха ги роди непоклатими!
Знам един незабравим,пълен с малки хора!
Знам и друг забравен,пълен с големи хора!
Дори самото слънце грее малко по-различно!
Дъждът,когато ме мокри,ми казва: "Нищо лично"
Да бъдеш,колко струва там където няма нищо?
Кажи цена да не бъдеш,когато имаш всичко?
И не върви просто да кажеш: "Господи,прости ми"
Върви да кажеш сам на себе си "Помогни ми"
През всички малки паважи и странни улици,
банкнотите с първа цифра: "Само с нулици"
И много приказки празни,а резултати няма!
Една и съща цел!
Там е малка,тук е голяма!
Но всяка битка със себе си носи силата,
а силата носи на съдбата закрилата!
Един забравен град в едно тихо селище!
Не заето е дяволско убежище!
Един забравен град в едно тихо селище!
Има само нищо,а светът иска зрелище!

Масурски:
А това сякаш е станало гробище,мисли,като нашите!
Красиво изписани букви!
Грозно - забравени книгите,прашните!
Високи терасите,какво става между етажите?
В блокове,сивите,пусто е между гаражите!
Входове,заводи с води и обрасли с мъхове,
мръсни канали,шахти,отпадни води и плъхове!
Хора,изоставени,станали част от домовете си!
Сутрин,обед,вечер работят,не чувстват ръцете си!
Но чувстват ума си за да оставиш на Бога духа си!
И представи си ще го направят за да останат от теб не зависят!
И не спирам да се чудя,как Господ искал да затопли сърцата им?!
Не може да видиш,а да чуеш свободата им!

Припев:
Един забравен град в едно тихо селище!
Не заето е дяволско убежище!
Един забравен град в едно тихо селище!
Има само нищо,а светът иска зрелище!(x2)

Бисолини:
Хора - слушат,не чуват!
Други - гледат,не виждат!
Едни - стоят и мислят!
Други - просто завиждат!
Трети - водят война!
Четвърти - света задвижват!
А някои - просто се УСМИХВАТ щото всичко ВИЖДАТ!
А аз избрах си да пуша от на МИРА ЛУЛАТА!
Да ходя не между двата града,а двата свята!
И пак да питам една причина поне откри ли?
Да знам дали,да опитам с последни сили?!
Да погледнем,към дъното,а между нас стената!
И щом те срещна да искам,да си подам ръката!
Помня жест малък,не помня голям и жалък!
В малкия гради си голям,а в големия град си малък!

Масурски:
Тука няма живот и лудите са малко!
Навсякъде живота е хубав,но не знаeм как да го живеем!
-Жалко!
Тук никой не бяга!
Но от тук всеки бяга бясно!
Там взеха да ми се затварят очите,а тук се вижда ясно!
Тук е малко,но жалко!
Там голямо и е тясно!
Мръсно,като думите,начина,големите дори да е опасно!
Но малките живеем тук и пеем за посланието!
Умът търси!
Дори да казват,че тук го няма знанието!

Припев:
Един забравен град в едно тихо селище!
Не заето е дяволско убежище!
Един забравен град в едно тихо селище!
Има само нищо,а светът иска зрелище!(x2)